Това е целия смисъл на живота: Кой си? Какво си?“ Това

Има разлика между саморазвитието и актуализирането на собствения образ ~ Брус ЛИЙ

„ Това е целия смисъл на живота: Кой си? Какво си? “ Това написа младият Лев Толстой в своя дневник за моралното развиване. Повече от век по-късно, Брус Лий, на съвсем на същата възраст, стартира да си задава този най-съществен въпрос за съществуването и се доближава до него със същата прозорливост и откровеност на духа, с която се отнасяше и към самия живот.

Почитан от няколко генерации като най-великия войник в поп- културата, Лий от ден на ден бива приет като мъдрец, какъвто е в действителност. Най-значимият си принос към философията, той сътворява в последната година от живота си, когато е на тридесет и една, в поредност писма до себе си под заглавието „ Моето лично развиване “. В тях той ни среща с персоналните си вярвания по отношение на волята, въображението и увереността. Тези писма не са оповестени в никакъв случай до момента и през днешния ден виждат бял свят със специфичното позволение на неговата щерка Шанън Лий и фондацията „ Брус Лий “.

Времето, по което написа тези писма съответствува с забавно време в професионалната му кариера. След като години наред биха отхвърлян от Холивудската машина, която наема кавказки артисти за основните функции в бойните филми, Брус най-сетне прави своя пробив с Enter the Dragon. Той оказва помощ при написването на сюжета, само че студиото Уорнър Брадърс се пробва да изреже целия смисъл от кино лентата и да го трансформира в безумен екшън. В знак на митинг Лий отхвърля да се яви на снимачната площадка, тъй като има вяра, че кунг-фу носи съществено метафизичен обръщение, а не е единствено развлечение.

Макар да е наясно, че правилата му могат да му костват реализирането на фантазиите, той държи на тях. След двуседмично закъснение, студиото отстъпва и му разрешава да резервира философските детайли в сюжета, с цел да стартират фотосите.

По средата на най-натоварения и най-бурния миг от кариерата си, великият войник отделя време за самокритика и проверка на своето лично кредо. В тези писма до себе си, той създава концепцията, че човек е „ художник на живота “. В тях той преглежда с огромна елементарност и мъдрост, някои от най-важните въпроси на съществуването. Десетилетия преди Харвардският психолог Дан Гилбърт да направи своето запаметяващо се изказване, че „ човешкото създание е създание в развиване, което неправилно счита, че е приключено. “, Брус Лий осъзнава с цялото си създание променливостта на това, което назоваваме собствен „ Аз “. Също като известното убеждението на Лора Рийд, че „ нищо не е толкоз значимо, едвам си себе си “, Лий твърди, че цялото знание, което натрупваме в живота си е в действителност себепознание и че достоверността е смисълът на живота и единственото мерило за триумф.

Оставя девет писма, в които разсъждава за истинността, самоусъвършенстването и смисъла на живота. Последното девето писмо, остава незавършено, заради преждевременната му гибел, а ние ви представяме дребна част от тях:

(Bruce Lee, 1940 ~ 1973)

Всеки опит да напиша нещо свястно (а другояче за какво въобще да пиша) за това какво аз - Брус Лий по име, - усещам с страстите си или каква е моята инстинктивна реакция към събитията, не е елементарен. Защо? Защото аз съм изменящ се, също като всяка разрастваща се персона. Така че това, в което имах вяра преди няколко месеца, може да не е същото, в което имам вяра в този момент.

Разбира се, това писание може да стане по-малко претенциозно, в случай че си разреша да се отдам на общоприетата манипулативност и да вляза в роля, само че моята отговорност към себе си не разрешава... Искам да бъда почтен, това е най-малкото, което човешкото създание може да направи... Винаги съм бил смел създател по желание, артист по специалност, само че на първо място съм художник на живота. Да, има разлика сред саморазвитието и актуализирането на личния облик.

Не имам вяра в манипулативната игра на изродяване на личния облик.

Сред хората огромното болшинство въобще не се усеща удобно с незнайното - то е нещо непознато, което заплашва предпазената ежедневна форма - поради своята сигурност хората построяват най-различни модели, с които да я оправдаят.

Тук съм, с цел да приема живота като развой и съм задоволен, че в моя непрестанен развой непрекъснато откривам, уголемявам се, диря и намирам повода за своето незнание в бойното изкуство и изключително в живота. Накратко, устремявам се да съм същински.

Със сигурност всички имаме вяра, че сме интелигентни същества, въпреки в реалност да сме натъпкани с подготвени обстоятелства, предадени ни още от детството. Някои от нас даже са минали през лицей, и все пак тези обстоятелства в никакъв случай не подлагаме на лична преценка, а в множеството случаи ги одобряваме неразучени.

Притежаваме чифт очи, които ни оказват помощ да следим, както и да откриваме, само че множеството от нас просто не виждат в същинския смисъл на думата. Но когато става въпрос да виждаме грешките в другите, множеството от нас бързо реагират с наказание. А какво можем да кажем за вътрешната смяна? Да проверим персонално кои сме в действителност и какви сме, какви са нашите заслуги, както и нашите дефекти - в резюме, да се забележим напълно и да поемем отговорност за себе си.

Щастлив съм, тъй като всеки ден раста и въобще не зная по кое време ще доближи лимита си. За да разберем това, е нужно всеки ден да превърнем в признание или ново изобретение. Най-голямо задоволство обаче идва от това да чуем друго човешко създание да каже: „ Хей, това тук е нещо същинско “.

Бойното изкуство, като всяко изкуство, е безграничен израз на нашата самостоятелна душа... Човешката душа е това, което ме интересува. Живея, с цел да се показвам свободно в творението.

Да бъдеш Актьор, добър артист, а не плитък стандартен актьор, е непрестанно разрастващ се развой на учене, разширение и непрекъснати открития... Да бъдеш първокласен в актьорството значи доста мъчителна упорита работа и доста неразделна отдаденост да практикуваш една религия.

Някои хора имат себе си, само че множеството хора имат празнина, тъй като са прекомерно заети да губят жизненоважната си креативна сила, с цел да показват себе си като това или онова; като посвещават живота си на актуализиране на понятието за това, което „ би трябвало “ да бъдат, а не да осъзнават капацитета си като човешки същества, нещо като „ битието “ срещу това, което сме. Ние не просто „ имаме “ ум, ние сме разум. Ние сме това, което сме.

„ In My Own Process “